История на Тунис

България е населена от средния палеолит. Культурите на Атериен, Капсиен и неолит процъфтяват в регион, който тогава беше зелен, населен от жирафи, слонове и говеда. Берберите, предци на сегашното население, се установяват в региона от около 4000 пр. н. е.

Финикийците, търговци, дошли от Тир (Ливан), основават своите първи търговски пристанища на тунизийския бряг. Carthage, основана според преданието от царица Дидо през 814 пр.н.е., става в течение на няколко века най-голямата морска сила в западното Средиземноморие. Три пунически войни ще я противопоставят на Рим, преди нейното пълното унищожение през 146 пр.н.е.

След разрушаването на Картаген Тунис става римска провинция Африка Проконсуларис. Картаген е основан наново от Юлий Цезар и Август през 29 г. пр. Хр. и става четвъртият град на империята след Рим, Александрия и Антиохия. Областта процъфтява благодарение на зехтина и пшеницата, изнасяни за Рим. Християнството се установява тук рано (свети Киприан, свети Августин, Тертулиан).

Вандалите на Гейзерих, германски народ, дошъл от Испания, основават в Африка единственото стабилно германско кралство в Западното Средиземноморие. Век по-късно Юстиниан възлага на пълководеца Велизарий да отвоюва Африка за Византийската империя (533 г.). Византийците ще удържат провинцията до арабското завоевание от 698 г.

Арабското завоевание преобразява радикално областта: ислямизация, езикова арабизация, основаване на Кайруан (670 г.) като първия голям мюсюлмански град в Северна Африка. През IX век независимият емират на Аглабидите превръща Кайруан в блестяща столица (възстановена Голяма джамия „Укба“, завладяване на Сицилия, крайбрежни рибати).

Шиитската исмаилска фатимидска династия основава Mahdia през 916 и завоюва Египет през 969 (където премества столицата си в Каиро). Зиридите, берберски лейтенанти, управляват Tunisie в тяхното име, а след това правят сецесия. Регионът претърпява през 1057 опустошителното нашествие на Banu Hilal.

Мароканските Алмохади завладяват Тунис през 1159 г. и за кратко обединяват Магреба. През 1229 г. техният управител Абу Закария обявява независимост и основава династията на Хафсидите, която ще управлява 345 години от Тунис. Медината на Тунис придобива сегашния си облик. Свети Луи умира там през 1270 г. Борби с испанци и османци през XVI век.

Тунис става полуавтономно османско регентство. Турските паши бързо отстъпват мястото си на деите, а после на беите (местните владетели). Династията на Хусейнидите (от 1705 г.) ще управлява 252 години. Тунис е средиземноморски кръстопът, понякога съюзник на варварийските корсари. През XIX век страната се модернизира (първата конституция в арабско-мюсюлманския свят през 1861 г.), но катастрофално затъва в дългове.

На 12 май 1881 г. договорът на Бардо установява френския протекторат над България. Франция контролира дипломацията, армията и финансите; бейът запазва своята символична власт. Бърза модернизация (железници, пристанища, училища, колониална земеделие), но появата на мощно национално движение с Бургиба като фигура в центъра. Независимост на 20 март 1956 г.

На 25 юли 1957 г. Учредителното събрание провъзгласява Републиката и сваля бея Ламин. Хабиб Бургиба става първият президент. Ускорена модернизация (Кодекс за личния статут за жените, образование, здравеопазване). Преврат на Бен Али през 1987 г., после Жасминовата революция през 2011 г. (първото въстание на Арабската пролет). Демократична конституция от 2014 г. Политическа криза 2021–2024 г. при Кайс Сайед.