Картаго

Carthage е основана според традицията през 814 г. пр. н. е. от кралицата Дидо (Елиса), дъщеря на царя на Тир, изгнана след убийството на своя съпруг. Името идва от финикийския "Qart Hadasht" (Нов град). През няколко века Carthage се превръща в най-мощният град на западното Средиземноморие, контролирайки търговска морска империя от Испания до Сицилия, от Балеарските острови до Сардиния. Три пунически войни я противопоставят на Рим (264–146 г. пр. н. е.). Ханибал Барка, син на генерала carthaginian Хамилкар, ръководи легендарния преход през Алпите (218 г. пр. н. е.) с слоновете си. Окончателното поражение при Zama (202 г. пр. н. е.) и пълното разрушение през 146 г. пр. н. е. маркират края на пуничния Carthage. Се казва, че Сципион Емилиан е наредил земята да бъде разорана и в нея е хвърлена сол.

Преоснована от Юлий Цезар и Август като римска колония през 29 г. пр. н. е., Carthage бързо се превръща в 4-ти град на империята след Рим, Александрия и Антиохия, столица на провинция Africa Proconsularis. През II век брои 500 000 жители. Антониновите бани (най-голям топлолечебен комплекс на римска Африка), театър с 7500 места, амфитеатър, акведукт на Zaghouan (132 км), форум, базилики. Св. Августин преподава реторика преди своята обръщане (370–386). Християнството се утвърждава рано (събор на Carthage 256, смърт на мъченика Киприан). През V век вандалите, а след това византийците (Юстиниан, 533) я владеят.

Арабското завоевание (697) маркира края на Carthage. Хасан ибн Нуман съборва града окончателно и основава Tunis, за да я замени. Carthage се превръща в материален кариер за Tunis и Kairouan на протежение на вековe. Обектът е преоткрит през XIX век от френски археолози (Beulé 1858, отец Delattre 1883). През 1979 г. ЮНЕСКО вписва 9-те археологически обекта на Carthage. Днес това е елегантен жилищен район на Tunis (президентството на республиката, университет, катедрала St-Louis), който съхранява това изключително наследство.